Протеолитичните ензими намаляват възпалението и повишават имунитета

Каква е функцията на протеолитичните ензими?
Човешкото тяло се нуждае както от системни ензими, които са ензими, които подпомагат различните регулаторни и комуникационни системи на тялото, така и от специфични храносмилателни ензими, които разграждат различни хранителни вещества.

В „Пълната книга за ензимната терапия“ авторът д-р Антъни Дж. Чичок, доктор по философия, обяснява, че ензимите предизвикват биологични реакции в тялото и могат да се използват отново и отново, за разлика от витамините и минералите.

Те са необходими за всяко химическо действие, което се случва в телата ни. Храносмилателната система, имунната система, кръвта, черният дроб, бъбреците, далака и панкреаса – както и способността да виждаме, мислим, чувстваме и дишаме – всички зависят от ензимите.

Крайните продукти, които се получават от действието на протеолитичните ензими, са смес от малки пептидни вериги и аминокиселини. Слузта, секретирана от чревните клетки, предпазва стената на тънките черва от храносмилането от активираните протеолитични ензими.

Тези протеолитични ензими са известни също като протеази. Трите основни протеази са пепсин, трипсин и химотрипсин. Протеазните ензими са това, което разгражда протеините, намиращи се в месото, птиците, рибата, ядките, яйцата и сиренето. Смята се, че са полезни за хора с хранителни алергии или такива, които имат затруднения с усвояването на протеини.

За разлика от останалите видове ензими протеолитичните ензими имат не само храносмилателна роля. Когато те преминат чревната стена и попаднат в кръвообращението те имат и други много важни за здравето ни функции. В този случай те биват описвани с понятието системни протеолитични ензими и имат функции в човешкия организъм, които са извън рамките на храносмилателната система. Системни са, защото действието им да разграждат определени протеини в тялото не става в червата, а навсякъде в тялото, където те открият, че има работа за тях.

Следните протеолитични ензими, са най-често използвани като системни: папаин, бромелаин, трипсин, химотрипсин, серапептидаза и наттокиназа.

Основните функции, които са доказани, че имат като системни ензими са:

1.Отговарят за разтварянето на отложен фибрин: Фибринът играе много важна роля във възпалителния процес. Той се образува веднага щом предшественикът му фибриноген влезе в контакт с разрушена или увредена тъкан. Тази реакция, в резултат на развитието на острия възпалителен процес се задейства още преди появата на системни симптоми от тялото и служи като важен биологичен механизъм за защита на органите на тялото от разпространение на проблема и в други тъкани. Образуването на неразтворим фибрин значително усложнява и дори спира локалното кръвообращение и лимфен отток. Това води до подуване и болка. Когато тялото се е справило с острия процес започват процеси на възстановяване на увредените тъкани (репарация). Тогава тялото изчиства фибрина (фибринолиза) и възстановява нормалното функциониране на тъканите и органите. Но много често този процес не успява докрай да се извърши поради ред причини (по-голямо от необходимото отделяне на фибрин, калцифициране на мястото, по-слаб и бавен процес на фибринолиза). Забавянето на фибринолизата може да бъде причина за редица патологични процеси ( като атеросклероза).

2. За предотвратяване на атеросклероза и диабетно сърдечно заболяване: Папаинът, протеолитичният ензим, намиращ се в папая, може да бъде много полезен за предотвратяване на атеросклероза и диабетно сърдечно заболяване. Папаята също е отличен източник на мощните антиоксиданти витамин С и витамин А (чрез концентрацията на провитамин А каротеноидни фитонутриенти). Тези хранителни вещества помагат за предотвратяване на окисляването на холестерола. Само когато холестеролът се окисли, той може да се залепи и да се натрупа в стените на кръвоносните съдове, образувайки опасни плаки, които в крайна сметка могат да причинят инфаркт или инсулт. Един от начините, по които хранителният витамин С може да упражни този ефект, е чрез свързването му със съединение, наречено параоксоназа, ензим, който инхибира окисляването на LDL холестерола и HDL холестерола. Проучване, публикувано в Molecular Imaging, потвърди, че протеолитичните ензими демонстрират антиатеросклеротични терапевтични ефекти.

3. Подкрепа на кръвообращението и лимфния отток: Разграждат по-големи белтъчни (най-често увередени), молекули циркулиращи в лимфната система или плазмени протеини и клетъчните остатъци на място с увреждане (травма). Това значително улеснява преминаването им през лимфната система (подобрява се лимфния дренаж), което води до по-бързо намаляване на отока (ние усещаме с намаление на подутината, болката и дискомфорта в тази зона). Също така намаляват агрегацията (слепването) на тромбоцитите и оттам вероятността да се образуват тромби в кръвта. Това подобрява значително реологията ( течливостта) на кръвта.

4. Може да намалят възпалителните заболявания на червата и улцерозния колит: Проучванията показват, че употребата на определени протеолитични ензими помага за намаляване на тежестта на възпалителните заболявания на червата и предизвиква ремисия на улцерозен колит. Националният център за биотехнологична информация заявява, че в някои проучвания пероралното приложение на пет милиграма на ден бромелаин значително намалява развитието и тежестта на възпалителното заболяване на червата.

В едно проучване се съобщава също, че бромелаин предизвиква ремисия при двама пациенти с рефрактерен улцерозен колит.

5. Разграждат патогенни имунни комплекси: Протеолитичните ензими също разграждат патогенни имунни комплекси, които могат да инхибират нормалната имунна функция. Тези имунни комплекси, които се състоят от антиген, свързан с антитяло, са нормална част от имунния отговор. Но когато имунните комплекси се срещат в излишък, те са основна причина за определени заболявания (основно бъбречни, чревни, нервни и ревматологични с автоимуннен характер) заради това,че се отлагат в определени тъкани на органите и системите и затрудняват дейността им.

6. Участват в модулирането на имунната система: Директно увеличават фагоцитарната спососбност на макрофагите и потенциала на клетките естествените убийци (NK). Това са клетки, които са част от т.нар. вроден имунитет , който отговаря за предпазване на организма от чужди субстанции (вируси, бактерии, гъбички, паразити и туморни клетки), като ги разтварят ( процесът се нареча цитолиза), разрушават и поглъщат (процесът се нарича фагоцитоза) остатъците от тях.
Описаните най-важни функции на протеолитичните ензими са само част от пълния спектър, който те имат като директна полза за нашето здраве. Сега бихте могли да разберeте защо се използва й понятието системни протеолитични ензими за тях и колко голямо и наистина важно е влиянието им върху много важни за цялото ни тяло процеси.